Мнение Нед Апр 02, 2017 2:03 pm

Робин милостивия- редактиран

След много умуване, писане, кастрене и шлайфане, новата версия на "Робин" вече е готова. Опитвам се да си събера материал за сборник и това ще е включено там. Пускам тук една част от историята и се надявам да ви хареса.

Робин язди дълго по горските пътища. Стана хладно и притъмня, а от ноздрите на коня със свистене излитаха облачета пара. Вятърът шумолеше в листака и развяваше наметалото му, но рицарят яздеше уверено, сякаш без да забелязва студа и спускащия се мрак.
Когато пристигна в селото, вече беше мръкнало и в сенките присветваха пламъчетата на лоени свещи. Голям маслен фенер осветяваше входа на хана „Мечата глава” и рицарят спря до коневръза. След като закачи торбата със зоб на врата на коня си, той отвори тежката врата, влезе в широкото, задимено от огнището помещение и се огледа. Дузина мъже пиеха вино, някои ръфаха пилешки кълки, а други хвърляха зарове. Разговорите мигом секнаха и всички глави се обърнаха към него.
– Робин Железния! – възкликна дебел брадат мъж, който тръгна усмихнат към него. – Толкова се радваме да ви видим.

***

Някой си отец Джон от Йорк беше започнал да записва историята върху онова парче кожа преди много, много време. Трудно се четеше и още по-трудно се разбираше. На места буквите се бяха изтрили, но Алистър бе упорит човек.
Отец Джон разказваше за непобедимия сър Робин. Носели се слухове, че той бил от свитата на крал Ричард Лъвското сърце и се сражавал за него в Палестина. Но не било много сигурно. Със сигурност се знаело само, че Робин се появил сякаш от нищото и започнал да налага ред в графствата, налазени от безчинстващи разбойници и не по-малко безчинстващи бирници. С течение на времето Робин станал крайно неудобен за аристократите и земевладелците.
„Така биха се изразили днес, но тогава са го смятали просто за трън в петата. Адски голям, обкован в стомана трън”, помисли Алистър.
Неусетно се беше стъмнило и прозорчетата на близки и далечни къщи започваха да присветват. Хладът довя мирис на тлеещи дърва и сено. Някъде горяха камини, дочуваше се трополенето на прибиращи се каруци и лай на кучета. Алистър запали газената лампа и сянката му заигра по варосаните стени. Съблече се, подреди грижливо дрехите си на един стол, после притвори прозореца, просна се в леглото и се зави с грубото вълнено одеяло. Изпитото вино и дългото пътуване бързо го приспаха.


Линк към Робин https://vaderstories.wordpress.com/%D0% ... %BA%D0%B8/
PANZERLIED и един чудовищен LEO( Leopard 2M), внук на Арденският призрак "Кралски тигър". https://www.youtube.com/watch?v=SndPb5XohYM