Мнение Пет Апр 03, 2015 3:40 pm

Гео Милев

Покрай Дебелянов се сетих и за един друг голям поет,с още по-трагична съдба. Убит от свои... Гео Милев.

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.
PANZERLIED и един чудовищен LEO( Leopard 2M), внук на Арденският призрак "Кралски тигър". https://www.youtube.com/watch?v=SndPb5XohYM