Мнение Нед Яну 31, 2016 2:11 am

Жрицата на Богинята-майка

Нощта бе тиха и спокойна. Безбройните звезди се открояваха като малки блещукащи перли на безоблачното черно небе. Двете жълти луни, закарфичени в двата края на тъмния небосвод, гледаха безмълвно светa под себе си. Единствено лекият ветрец в низината раздвижваше високите треви, в които безшумно се бяха спотаили варварите. Техният главатар Калаган се взираше с присвити очи към запалените огньове в бивака на диваците, който бе на стотина разкрача от тях. Варварите и диваците бяха вековни врагове и не пропускаха възможност да напоят земята с кръвта на противника си, всеки път когато пътищата им се пресичаха. Калаган и неговите воини бяха по петите на Раг-Зандур и дивашкото му племе открай време. През последните три дена ги бяха следили тихомълком. Изчакваха удобен момент, когато диваците си устроят бивак, за да ги нападнат изненадващо. Калаган имаше лични сметки за уреждане с дивашкия главатар. А и неговите съгледвачи му бяха донесли, че чудно красива жена язди редом до Раг-Зандур. Това го мотивираше допълнително. Освен обичайната плячка от подобни набези, щеше да се сдобие и с поредната секс робиня.

Калаган вдигна юмрук и варварите около него безшумно тръгнаха към бивака, приведени на две сред високата растителност. Оформяха широк фронт за битка. Достигнаха досами края на тревите, където земята бе утъпкана от тежките каруци на диваците и се спотаиха наново. Калаган огледа ситуацията пред себе си. Имаше двама пазачи, въоръжени с лъкове и мечове, които крачеха мудно, но се оглеждаха зорко. Той даде знак на хората си и от тревите полетя камък, който описа широка дъга и се удари в една от каруците. Двамата пазачи мигом се обърнаха натам с готови за стрелба лъкове. Тогава две стрели полетяха откъм високите треви и ги пронизоха в главите. Пазачите се строполиха тежко. Калаган даде нов знак и варварите наизлязоха от прикритието си и пристъпиха в атака. Продължаваха да се движат тихо, за да могат да достигнат колкото се може по-близо до вътрешността на бивака. По пътя си срещнаха едър дивак, който отнесе стрела в гърлото, миг преди да закрещи. Успяха да убият още трима, преди някой да се развика с всичка сила и да предупреди останалите. Викащият получи летяща брадва в черепа, след което от шатрите наизскочиха петдесетина дивака и касапницата започна. Варвари и диваци се сблъскаха с лют рев. Летяха стрели. Свистяха мечове, копия и брадви. Отрязани глави и крайници се затъркаляха в прашната земя. Предсмъртни викове огласяха широката равнина. Тела потрепваха в последни гърчове. Кръвта на варвари и диваци се разплискваше, опръскваше, смесваше се. Въздухът и земята се напоиха с кръв, болка и смърт. Костите на погубените воини щяха да останат тук завинаги, след като лешоядите се погрижеха за останалото. Битката продължаваше. И двете страни даваха жертви, ала варварите постепенно пристъпваха напред. Скоро малцината оцелели диваци бяха оградени. Тогава от най-голямата шатра с крясък излезе Раг-Зандур, запращайки запалена факла в лицето на близкия нему варварин. Хвърли се в боя със зверски викове, посичайки още трима мъже с брадвата си.
– Раг-Зандур! – изкрещя Калаган, виждайки стария си враг. – Той е мой! – обърна се могъщо към своите. Те отстъпиха почтително, правейки място за арената на двубоя.
– Калаган! – рече Раг-Зандур. – Само подла змия като теб би се промъкнала така в лагера ми!
– Ти мръсно псе! – изсъска Калаган. – Не направи ли ти същото, когато нападна лагера на брат ми до леговището на дракона в Северния хребет?! В средата на нощта, пълзейки като лигав червей, за да го заколиш в съня му?! Само плужек като теб не би имал смелостта да се изправи като мъж срещу него! Ето ме – аз съм тук! Дошъл съм да те изкормя на място или да умра! И след като те изкормя, ще взема малката ти женичка, която разнасяш насам-натам! – При тези думи лицето на Раг-Зандур се изкриви от злоба. Хвърли се към Калаган и остриетата им се срещнаха с пронизителен звън. Главатарят на диваците се движеше бързо и ловко, ала в крайна сметка не успя да пребори мощта на варварския меч. Калаган го прониза в корема, след което го вдигна над главата си за миг и го запрати с глух удар в земята. Дишаше тежко и кръвта на доскорошния му противник се стичаше по лицето му. Изплю се върху трупа му. Облиза една струйка, стичаща се отстрани на устата му. Усмихна се мрачно и доволно. Беше време за наградата. Варварите около него доизбиваха малцината останали диваци, а Калаган пристъпи напред в голямата шатра.
Тя бе просторна и няколко дузина свещи осветяваха вътрешността ѝ. Една завеса от кожа на бизон се отметна встрани и отвътре се показа красива и оскъдно облечена жена. Бе със стройно тяло и гарвановочерни къдрици, които се спускаха по едрите ѝ гърди. Тя го погледна предизвикателно с морскосините си очи и се усмихна загадъчно. Калаган се спря заинтригуван. Беше свикнал жените да забиват смутено поглед в земята пред огромните му размери и заплашителния му вид. Но тази женска бе различна…
– Как те именуват, варварино? – запита тя на Древния език. Калаган бе повече от изненадан. Само веднъж през живота си бе чувал наживо някой да говори Древния език и това бе много отдавна. Това бе езикът на Великата Богиня-майка Мари-Яна, която бе почитана по тези земи както от варвари, така и от диваци. Тя бе единственото божество, пред което се прекланяха. От простосмъртните, само старейшините и жриците на Богинята-майка говореха Древния език. Варвари и диваци биваха научени на него от малки, но се произнасяше само пред старейшина или жрица на Богинята-майка. Говореше се, че преди много луни, Богинята-майка слязла на земята и им помогнала да спечелят битката с дракона от Северния хребет. Тя дарила хората с мъдростта и познанията си, след което се върнала на небето. Оттогава, веднъж на всеки сто и двайсет луни, по тези земи се появявала жрица, която напътствала хората чрез посланията ѝ. Преданието гласеше, че ако жрицата получеше благоволението на Богинята-майка, може да стане жена на велик воин, комуто да роди силни рожби и да напътства с мъдри съвети. Историята по тези земи познаваше три такива случая, в които жрица на Богинята-майка да стане жена на простосмъртен.
– Аз съм Калаган – син на Яроман, главатар на гордите варвари от Севера. – рече Калаган, хипнотизиран и неспособен да откъсне поглед от очите на жрицата. Тя се засмя.
– Аз съм Миро-Слава, жрица и пратеница на Богинята-майка. – Калаган се преклони. – Желаеш ли да бъда твоя жена, гордий варварино? – Калаган вдигна глава.
– Повече от всичкото злато на света… – промълви той с блясък в очите. Чу се глух тътен. Мъжете отвън зашумяха неспокойно. Миро-Слава пристъпи към Калаган и го погали нежно по лицето. Вгледа се в тъмните му очи, видели толкова много битки.
– Ти си силен мъж. Решителен и смел. Единствено Богинята-майка може да даде благословията си да стана твоя жена. Нека излезем навън, за да разберем какво ще отреди тя. – излязоха от шатрата, където варварите се взираха в небето и сочеха към огромен тъмен облак, появил се над бивака на изкланите диваци.
– Преклонете се, варвари! – извика гръмко Калаган. – Редом до мен крачи жрицата Миро-Слава, пратеница на Богинята-майка. – Варварите приковаха за миг изумени погледи към жрицата, след което сведоха почтително глави. Блесна светкавица и оглушителен гръм огласи низината.
– Богинята-майка проговори! – извика Миро-Слава и пристъпи напред. Варварите се отдръпнаха от пътя ѝ, правейки широк кръг. – Тя ще реши, дали аз, Миро-Слава ще стана жена на Калаган, син на Яроман или ще ме прибере при себе си! – Всички затаиха дъх, попивайки тази паметна гледка. В този миг ярък лъч светлина се спусна от облака и обхвана Миро-Слава. Нозете ѝ се отлепиха от земята и тя започна бавно да се издига нагоре.
– Не ни е било писано, варварино. – извика възнасящата се жрица. – Сбогом, гордий Калагане, главатарю на гордите варвари от Севера! Богинята-майка ти праща благословията си. Очакват те велики подвизи! – с тези последни думи тя се усмихна, намигвайки му. Започна да се издига все по-бързо в лъча от светлина докато не се превърна в малка точка, която се скри в облака. Лъчът изчезна, а облакът започна да се издига нагоре, докато не се загуби от погледа на смълчаните от страхопочитание варвари.

• • •

Доклад на Мирослава Янакиева – оперативен служител от мобилното звено за периодично пряко наблюдение на начина на живот на местното население в северното полукълбо на планетата GR-513-N. Период на наблюдение: 72 земни часа.
Въведение: Варварите и диваците продължават да воюват помежду си. В някои аспекти на занаятчийската и оръжейната сфера се наблюдава развитие. Култът към „Богинята-майка“ е в сила и митът за нейната същност се поддържа на стабилно ниво. Местното население продължава да счита българския език за „древен“.

___________________________________________
(16.06.2015 – 26.06.2015)

С този разказ участвах в шестото издание на литературната инициатива “Истории от някога” по зададена тема “Годеницата на варварина”. Четох го наживо в Bar Dak на 6 юли 2015 г.
___________________________________________
Блог за авторски разкази: https://lostovswritings.wordpress.com/
ФБ страница: https://www.facebook.com/lostovswritings/
Поздрави и наздраве!
Александър Цонков - Lostov
_________________________________________________________
Блог за авторски разкази: https://lostovswritings.wordpress.com/
ФБ страница: https://www.facebook.com/lostovswritings/