Загубен в Родопите след покоряването на вр. Сютка

   
   

Дискусии за туризъм в планините - яки планински маршрути, събития, истории, забележителности и др.

Аватар

Мнения: 29

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 10:30 am

Местоположение: УСА

Мнение Пон Авг 25, 2014 12:53 pm

Загубен в Родопите след покоряването на вр. Сютка

Миналия уикенд бях в Родопите, едно невероятно местенце на нашата татковина. Че бидейки там, не знам какво ми щукна да изкатеря втория по височина връх на тази планина - вр. Голяма Сютка - 2186 м. Та на другия ден сутринта вече бях в колата, пътувах към изходната точка за покоряване на върха. Представях си се как гордо ям сандвичи горе, не за друго, ами не бях закусвал тогава. Беше мъгливо, а и се задаваха някакви черни облаци, но дори и това не успя да помрачи ентусиазмът ми. Паркирах колата и погледнах нагоре към планината... Нищо не се виждаше от мъгла. Викам си нали има пътека, имам и GPS, няма да има проблеми. И така, поех нагоре по една стръмна и доста тъмна за това време на деня пътечка. Природата беше много красива и пътят ми се стори дори лек. След около час нагоре, през тъмната и мъглива гора, изведнъж дърветата свършиха и попаднах на огромно боровинково поле. Толкова вкусни боровинки не бях ял никога. Около половин час обикалях храстчетата тъпчейки се с този дар на планината. Пиршеството ми бе прекъснато от странен рев, който не можах да определя на какво е, но малко ме притесни. А и не се виждаше нищо на повече от 20-30 метра от мен. Опитвах се да не обръщам внимание на мислите как бягам надолу по склона и как разярена гладна мечка тича след мен, но започваше да вали и екнещи тътени раздираха мъглата. Мислех си да се върна, но просто не можах да го направя, понеже оставаха 10-20 минути до върха. Поех с бърза крачка нагоре под проблясващата от светкавиците мъгла и след малко се озовах на вр. Сютка. Вече беше позаваляло прилично, което провали първоначалните ми амбиции да ръфам сандвичи и поех обратно надолу. Тътена на гръмотевиците вливаше адреналин във вените ми и аз тръгнах на прибежки. Едва намирах пътя в мъглата, на няколко пъти леко се загубвах, но успявах да се върна на пътеката. След около половин час обаче, пътеката изчезна, мъглата се сгъсти и започна да вали нещо като град. Около час се опитвах да намеря пътя, но напълно безуспешно. Понеже и костите ми бяха взели да се мокрят, взех решение да поема надолу по това, което най-много приличаше на път. Оказа се, че последното въобще не е такова... След около час и половина проправяйки си път през храсталаци и паднали дървета в мъгливата и тъмна гора, аз се озовах в едно дере, което имах чувството, че е дъното на планината. От ляво и от дясно високи около 100 метра стръмни склонове не ми даваха да изляза и за мен изхода беше само един - рекичката която минаваше през дерето. Шляпайки през плитката, но болезнено студена вода аз започнах бавно да се придвижвам напред, борейки се със тръни и паднали през реката дървета. Вече си представях как звъня на близките си да организират издирването ми, докато аз ги чакам в тъмна и непрогледна нощ под дъжда, сгушен до някоя скала на дъното на дерето. Това, че нямах и обхват не помагаше много на моя оптимизъм, но в крайна сметка успях да запазя самообладание и продължих бавно по реката. И така още 1,5 часа... Бяха доста дълги 2 часа, всъщност...., а реката не свършваше и не свършваше. Напред склоновете на дефилето станаха по-ниски и аз реших да се поизкатеря, поне да намеря обхват някъде. Слад 15 мин. бях изкачил на около 50 м. по склона, гората дори беше красива. Седнах на един дънер да си събера мислите и гледах надолу към малката къкреща рекичка, която досега толкова безжалостно изстудяваше краката ми. Станах и продължих напред, казах си "Ще вървя все надолу, пък все някъде ще стигна. Къде и кога не е важно..." След още половин час, през клоните на дърветата ми се видя горски път. След часове лутане в тази мъгла не можах да повярвам на очите си. Засилих се към него и дори паднах 1-2 пъти от щастие :D, наистина беше път. Излязох от гората. Сега настроението беше победоносно, чувствах се като супер мен. Пътят беше осеян целия с малинови храсти, сигурно изядох около половин килограм от вкусния плод. Зареден с нови сили и завладян от оптимизъм, аз поех по пътя. След около час, излязох на шосето, по което бях дошъл с колата. Малко по-нагоре ме чакаше и тя, кротко и тихо по дъжда. Сигурно е излишно да казвам колко й се зарадвах. В крайна сметка приключението се оказа много яко.

Ето малко снимки:
Прикачени файлове
IMG_20140817_104310.jpg
IMG_20140817_104310.jpg (204.4 KiB) Прегледано 2253 пъти
IMG_20140817_124705.jpg
IMG_20140817_124705.jpg (182.71 KiB) Прегледано 2253 пъти
IMG_20140817_112743.jpg
IMG_20140817_112743.jpg (301.51 KiB) Прегледано 2253 пъти
Никога не се отказвай... мойто момче...
Аватар

Мнения: 29

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 10:30 am

Местоположение: УСА

Мнение Пон Авг 25, 2014 12:59 pm

Re: Загубен в Родопите след покоряването на вр. Сютка

И още малко снимки
Прикачени файлове
IMG_20140817_112148.jpg
IMG_20140817_112148.jpg (186.49 KiB) Прегледано 2253 пъти
IMG_20140817_104941.jpg
IMG_20140817_104941.jpg (237.88 KiB) Прегледано 2253 пъти
IMG_20140817_112724.jpg
IMG_20140817_112724.jpg (137.99 KiB) Прегледано 2253 пъти
Никога не се отказвай... мойто момче...

Назад към Планински туризъм

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron