Мнение Чет Окт 06, 2016 6:01 pm

КВАZИ – Сергей Лукяненко

:) С огромно удоволствие съобщавам, че вече довърших "Квази", новото творение на Сергей Василиевич.

Сега за книгата. След "Шести патрул", който е изключителен, си мислех, че няма къде по-нагоре. Че лимитът е достигнат вече. Колко съм бил наивен... Някои автори явно нямат лимит. Ама никак. Особено Сергей Василиевич.
Нарочно няма да ви разказвам подробности. Не съм садист и не искам да ви троша удоволствието. На пръв поглед фентъзи за зомбита, започва като качествен трилър дори, но после... Набира скорост и височина. Аз нещо така човешко, вълнуващо и разтърсващо в този жанр не бях чел. Нищо не е самоцелно, или разтягане на локуми. Всичко изглежда адски истинско и достоверно. Четеш и ти лазят тръпки по гърба. Какво е да си жив, или нежив? Каква е разликата, доколко я има?! Има ли венец на еволюцията и доколко е наистина венец . Какво е любовта, какво е да си баща? Какво е да изпълняваш дълга си към обществото, така като смяташ, че е правилно. Извън всяка полит коректност.
За мен "Квази" беше най-ценна именно с въпросите, които поставя. С темите за размисъл, оставащи дълго след като си затворил последната страница и в гърлото ти има буца. И далеч не на последно място завладява с много финия хумор и самоирония. Да напишеш подобна книга трябва да си наистина много интелигентен и чувствителен човек, и Лукянеко несъмнено е точно такъв.
В моите очи Сергей Лукяненко отдавна има звезден статут, но с "Кваzи" той вече е икона. И ако се чудите защо "Кваzи" се пише точно така, а не иначе, ще намерите обяснение и за това. Някъде в книгата. :) .
И така, приятно четене в компанията на живия полицай Денис Симонов, и неговия партньор Михаил Бедренец, не точно жив.
PANZERLIED и един чудовищен LEO( Leopard 2M), внук на Арденският призрак "Кралски тигър". https://www.youtube.com/watch?v=SndPb5XohYM