Авитохол-син на сърната,баща на българите

   
   

Всичко за митологията и митичните същества...

Мнения: 68

Регистриран на: Пет Окт 26, 2012 7:50 pm

Мнение Чет Апр 11, 2013 9:11 pm

Авитохол-син на сърната,баща на българите

Авитохол - легендареният български владетел. С него започва историческият паметник (Именник на българс¬ките ханове). Самият <Именник> не е собствено нито религиозен, нито митологичен текст, но въпреки това той е текст със свещено значение за прабългарите и тяхната държавност. Поради това в него личи преходът от сакрално-космологичното към историографското, от общественото към човешкото. Така първите владе¬тели А. и Ирник (независимо от това, че много изследователи виж¬дат в тях хунския вожд Атила и сина му Ернах) са представени в митична светлина, продължителността на живота и управлението ми е неестес¬твено голяма за разлика от тази на следващите ханове: „Авитохол живя 300 години. Родът му беше Дуло, а годината му (на завземането на властта) дилом ("Змия"), твирем (четвърти). Ирник живя 150 години. Родът му беше Дуло, а годината му (на завземането на властта) дилом твирем". Както се вижда, това е библейска продължи-телност на живот и царуване (през Средновековието <Именникът> е бил в обръщение като част от сбор¬ника <Елински и римски летопи-сец>, и то след библейската Четвър¬та книга на царете). Тази изключи-телност на първохановете, безкрай¬ност на управлението им, внушава осветеността на държавата. Първият камък, устоите трябва винаги да бъ¬дат различни от обикновеното, кое¬то следва, трябва да имат най-много „земна свещекост", доближаваща се до божествената, до акта на сътворе¬нието. В този смисъл А. и Ирник, без да са културни герои, имат фун¬кциите на типа културен герой. Те донасят божествената уредба, узако¬няват я и поставят културното, под-реденото начало сред прабългарите. След тях започва хронологичното изложение на събитията, които са предадени точно чрез прабългарския календар.*
* Стойнев, А. Светогледът на пра¬българите. С., 1985. БАНАНИ СТОЙНЕВ
Следната легенда е запазена до днес и в други хроники. Някой по-кратки, други по-дълги, но легендата в общи линий една и съща. Въпреки всичко си струва да погледнем и известието на Аланът по произход Йорданес, и това което той казва за Българите, водени от Кошута...

И тъй, когато ловци от това племе търсели по своят обичай лов по вътрешният бряг на Меотида, забелязвайки как неочаквано една кошута се изпречила пред тях, навлязла в блатото, и им показала пътя, като ту вървяла напред ту спирала. Ловците я последвали и преминали пешком Меотидското Езеро, което смятали че е непребродимо като море. Щом се показала непознатата им скитска земя, кошутата изчезнала...

Но понеже хуните/българи/, не знаели че отвъд Меотида имало друг свят, те били обзети от
възхищение, от скитската земя. Със своята досетливост помислили, че този път, който преди това не бил известен им бил посочен
от божеството. Те се завърнали при съплеменниците си, разказали им случката, възхвалили Скития, и като ги убедили, побързали
към тая страна по пътя която посочила Кошутата. ..
/Йорданес/
Мотивът за кошутата(сърната), е широко запазен в българският фолклор. Многобройни песни разказват за чудни Юнаци, български царе, откърмени от това свещенно за нас животно. Основаната сюжетна линия на легендата. - Двама братя/едно/ или множество ловци, тръгват след кошута, която сочи пътя им през непознат брод, и когато сърната ги извежда до другият край на разстоянието, то тя изчезва, а братята/ловците/царя бърза да се върне обратно при своя народ и да го преведе "отдругата страна".
Трябва да се отбележи че същата легенда е запазена при Унгарците в "chronica picta"(Илюстрованата хроника), от 14 век. В нея се разказва твърде любопитна за да бъде пренебрегната история, записана от автора на хрониката "Симон от Геза":
Според легендата Двама братя - Хунор и Магор, ловували когато бяла сърна се появила пред тях, подскачайки пред тях и въвличаики ги към мочурливите места на Меотида, където изчезнала веднага щом го пресекли. Въпреки това Братята решили да запомнят мястото и да се заселят на другия бряг след 6 години. Когато го сторили се запознали с дъщерите на Аланите, и синовете на "Булар".
Всичко това може да се интерпретира по няколко начина, но основната идея явно е че Маджарите са минали по същият път, по който и българите, защото ние сме споменати редом с аланите, в северен Кавказ. Друга интепретация сочи че Магор са маджарите, докато Хунор са скитите. Факт е все пак че легендата присъства у доста народи, също както и култът към елена, затова не могат да се правят огромни заключения, но всеки може да прецени за себе си.
Друг аспект на тази легенда, са особено за нас българите значение е етимологията на името Авитохол. Според основният будител в днешната ни история, Петър Добрев, то може да се преведе съвсем точно чрез памирските езици, защото "Ави" - сърна, и "тохол" - син. Това тълкуване се отхвърля от тюрколога проф. Иван Добрев като несъстоятелно, понеже думата "тохол" е сравнително късна арабска заемка (ﻃﻔﻞ, [tifl] "кърмаче") в памирските езици. Предложеното от него тълкуване на името е авит-охол, от староиранското *pati- "господин, началник, господар; владетел, хан" и старотюркското *ogul "син, чедо".Според именника на Българските Ханове, Авитохол се е възкачил на власт в 165 година, в месец 4ти(пролетта). Смята се че това може би е някакъв символ на новото българско начало(пролет), а началото на българското присъствие в Европа е 165 година. Историкът Иво Андровски посочва, че през средата на II век от н.е. (според някои автори 153 г., а според други 165 г.) в Европа е създадена държавата, известна като Стара Велика България. Тя е втората европейска държава по това време, след Римската империя... Това е първата едноплеменна държава в Европа, доколкото доминиращата на континента по онова време Римска империя (като всяка империя) обединявала десетки различни племена и народности, допълва пък Димитър Илиев. Легендата за Авитохол, достигнала до нас от стари извори казва, че той е бил откърмен от сърна. В древността легендите за подхвърлени деца, бъдещи основатели на велики царства, не са изключение. Митовете за Ромул и Рем - основателите на Рим , са били отгледани от вълчицата- Астиаг - мидийски цар , накарал Гаспарг , своя секретар ,
да умори бебето Кир , за да не царува след него. Също така и първият испански цар Болгорос накарал да хвърлят внука му в
морето , който му бил и син , но морските вълни го изхвърлили жив и здрав на брега , където една сърна го откърмила със
своето виме. След това той станал испански крал под името Гобиас. Парис , синът на Приам , бил отхранен в пущинака от една женска мечка...

Името Авитохол носи задължителните за всеки родоначалник на древен народ тотемни елементи на произхода; от друга страна то напълно покрива смисъла си като "баща на царете", основател и пръв представител на царската власт. Авитохол е личност от типа "културен герой", равен на онези "културни герои" в историята, които донасят "божествената уредба", узаконяват я и поставят знамето на културното, цивилизованото начало.
Царуването на Авитохол и приемника му Ирник се измерва с едни нереално големи за човешкия живот числа, при това закръглени. Очевидно тук става дума за периоди (кръговрати) от по 300 години със свещено значение в летоброенето, протичащи под знака на определени владетели и доминиращи родове. Като цяло Именникът обхваща един 600-годишен период от наи-древната българска история. История изпълнена с кървави борби за власт и доминация в источна европа. Борби, довели до създаването на една устойчива( макар и днес малка) държава, хомогенизирала безброй етноси и националности споявайки ги във един народ, утвърдил се във времето и признат от света.


Аватар

Site Admin

Мнения: 142

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 9:10 am

Мнение Съб Апр 13, 2013 4:57 pm

Re: Авитохол-син на сърната,баща на българите

Иха, много интересно. Дали да не си направим и едно разделче за яки исторически факти...?

Назад към Митология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron