"Забранена надежда"

   
   

Различни разкази

Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Нед Авг 10, 2014 1:02 am

"Забранена надежда"

Те стояха твърди като статуя един срещу друг,гледайки и преценявайки кой би могъл да успее и кой не.Хората минаваха между тях-майки с децата си ,бащи с всичко което им беше останало от някогашния им ''живот''...молеха се да не бъдат оставени сами в тази пустош,тази пустиня от омраза и лъжи от която така силно искаха да се оттърват...
-Сталкерите или ''благородните'' както местните им викаха при всяко тяхно завръщане чакаха и гледаха през тъмните шлемове ,приличащи на герой от отдавна забравените видео игри-точно тези хора бяха нагърбвани с мисиите да намират оцелели от ядрения апокалипсис и да ги връщат обратно в ''съюза'' или както беше по-известна коалицията от бивши страни на някогашния европейски съюз.
Точно тези "Сталкери" хората помнеха като ангели хранители! Не рядко дори когато хората бяха отцепени от ''модерния'' свят или това ,което беше останало от него с години,още от преди ядрения ад-руснаци,украинци и всякакви източни народности.Сталкерите се бяха специализирали в издирването из тези огромни местности и дори в най-засегнатите територии от ядрения апокалипсис,там където се бяха появили нови ''животински'' видове и таблицата на Менделеев играеше повече роля на сравнение от колкото на закономерност от химична гледна точка.
Никой освен редки научни експедиции,спонсорирани от големи компании крепящи се на новите открития намирани там,бяха пращани в тази нова ''джунгла''.
Сталкерите бяха пращани предимно с хуманитарни мисии ,но повечето пъти в които успяваха да се върнат-или не?! Те водеха със себе си ''новобранци'' откъснати от цивилизацията хора,търсещи убежище и възможност за нов живот далеч от ежедневните борби за консерва от времето на ''бързата война''...
-Време е да тръгваме!Има още 2 часа до смрачаване...не смятам да влизам в ''любовни авантюри'' отново с онези грозници...
-Сър,нека прекараме хората обратно до лагера...-Не Антон ! Знаеш какви са задачите ни ?! Продължаваме и нека се придържаме на късо разтояние.-Антон бе втория по ранг офицер и следователно втори след майора.Бе здрав и добре сложен войник,обичащ да помага и винаги избягваше споровете с по-висшите офицери,било то близки приятели.

Мнения: 68

Регистриран на: Пет Окт 26, 2012 7:50 pm

Мнение Нед Авг 10, 2014 11:12 pm

Re: "Забранена надежда"

Започва шармантно. А какво се случва после? Или да питам Борис и Аркадий за продължението? :D
Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Пон Авг 11, 2014 12:54 pm

Re: "Забранена надежда"

Д.Е.Железни написа:Започва шармантно. А какво се случва после? Или да питам Борис и Аркадий за продължението? :D
Беше нещо като чернова,но има и други варианти.Има доста допирни точки със Стругацки,вярно си е :Д
Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Пон Авг 11, 2014 12:59 pm

Re: "Забранена надежда"

Odin написа:Те стояха твърди като статуя един срещу друг,гледайки и преценявайки кой би могъл да успее и кой не.Хората минаваха между тях-майки с децата си ,бащи с всичко което им беше останало от някогашния им ''живот''...молеха се да не бъдат оставени сами в тази пустош,тази пустиня от омраза и лъжи от която така силно искаха да се оттърват...
-Сталкерите или ''благородните'' както местните им викаха при всяко тяхно завръщане чакаха и гледаха през тъмните шлемове ,приличащи на герой от отдавна забравените видео игри-точно тези хора бяха нагърбвани с мисиите да намират оцелели от ядрения апокалипсис и да ги връщат обратно в ''съюза'' или както беше по-известна коалицията от бивши страни на някогашния европейски съюз.
Точно тези "Сталкери" хората помнеха като ангели хранители! Не рядко дори когато хората бяха отцепени от ''модерния'' свят или това ,което беше останало от него с години,още от преди ядрения ад-руснаци,украинци и всякакви източни народности.Сталкерите се бяха специализирали в издирването из тези огромни местности и дори в най-засегнатите територии от ядрения апокалипсис,там където се бяха появили нови ''животински'' видове и таблицата на Менделеев играеше повече роля на сравнение от колкото на закономерност от химична гледна точка.
Никой освен редки научни експедиции,спонсорирани от големи компании крепящи се на новите открития намирани там,бяха пращани в тази нова ''джунгла''.
Сталкерите бяха пращани предимно с хуманитарни мисии ,но повечето пъти в които успяваха да се върнат-или не?! Те водеха със себе си ''новобранци'' откъснати от цивилизацията хора,търсещи убежище и възможност за нов живот далеч от ежедневните борби за консерва от времето на ''бързата война''...
-Време е да тръгваме!Има още 2 часа до смрачаване...не смятам да влизам в ''любовни авантюри'' отново с онези грозници...
-Сър,нека прекараме хората обратно до лагера...-Не Антон ! Знаеш какви са задачите ни ?! Продължаваме и нека се придържаме на късо разтояние.-Антон бе втория по ранг офицер и следователно втори след майора.Бе здрав и добре сложен войник,обичащ да помага и винаги избягваше споровете с по-висшите офицери,било то близки приятели.


Ето и друг вариант за начало
Огънят гореше силно и излъчваше топлина,светлина и придаваше малко уют на това забравено от бога място.Безименна пустиня от лъжи,звества и дори...убийства.Вече 20 години тази ''пустиня'' тънеше в забвение...забрава,но тя винаги напомняше за себе си...
Сталкерът стоеше прав срещу огъня и гледаше в тъмнината срещу него-черна празнота,но той знаеше,че там никога не е празно ! Новата животинска ''структура'' напомняше за себе си! Някогашната спокойна гора се бе превърнала в ад на земята и не само тя...
Тя спеше и изглеждаше спокойна предвид всичко ,което се бе случило през последните дни и най-вече загубава...загубата на близките хора.Сталкерът седна на близко до огъня дърво,очевидно претърпяло силна удърна вълна както свойте ''събратя''.Може би една от онези мръсни бомби-силно радио активни , които така промениха ''нашия'' свят.Създавайки и причинявайки мутации в животинските видове и карайки природата да създава странни ''забележителности'' като гъбите растящи по падналите дървета...
Силно казано ''гъби'',приличаха повече на мъхчетата ,носени в полята през пролетните дни-бяха червеникави и имаха навика да предизвикват силно изгаряне по кожата,но също така можеха и да лекуват стомашни болки,стига да знаеше някой как да ги използва !
Той бавно почна да сваля шлемът си,разкопчавайки въздушните филтри ,а след това махайки лицевата част.Очите му стояха затворени.Постави защитната маска от лявата си страна-не се знаеше кога ще му се наложи отново да я ползва и беше свикнал винаги да е на не повече от ръка разтояние.Емисиите бяха зачестили в последно време-тези силно радиационни ветрове,способни да разградят човек до кости за броени часове.Ако нещастникът попаднеше на открито без защитно облекло би се изложил на смъртоносно ниво на радиация.

Мнения: 68

Регистриран на: Пет Окт 26, 2012 7:50 pm

Мнение Пон Авг 11, 2014 10:43 pm

Re: "Забранена надежда"

Също много силно и стилно начало. Имам едно предложение. Един познат, гори от желание да изплете нов разказ във фюжън с някой даровит, млад писател. От прочетеното дотук е видно, че вие уважаеми Odin отговаряте, а даже и преизпълнявате поставените от моят познат условия. Затова аз се нагърбвам с тежката задача да го измъкна, изтупам, излъскам и приведа в приличен писателски вид, стига вие да желаете да опитате да напишете нещо с него. Чакам с неестествено нетърпение вашият отговор.
Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Чет Авг 14, 2014 12:09 am

Re: "Забранена надежда"

Д.Е.Железни написа:Също много силно и стилно начало. Имам едно предложение. Един познат, гори от желание да изплете нов разказ във фюжън с някой даровит, млад писател. От прочетеното дотук е видно, че вие уважаеми Odin отговаряте, а даже и преизпълнявате поставените от моят познат условия. Затова аз се нагърбвам с тежката задача да го измъкна, изтупам, излъскам и приведа в приличен писателски вид, стига вие да желаете да опитате да напишете нещо с него. Чакам с неестествено нетърпение вашият отговор.

Не пречи да се пробвам :)

Мнения: 8

Регистриран на: Вто Окт 01, 2013 12:09 am

Мнение Съб Авг 16, 2014 12:49 am

Re: "Забранена надежда"

Ок. Тука съм, онзи железен бухал, без сусам, не спря да ми кукурига на главата, докато не ме изврънка да изляза от удобната, малка, пещера, в която бавно си прашасвах. Метнна ме в една авто-мивка и след като ме минаха три пъти, хубаво от вънка и от вътре вече смея да заявя, че блясъкът ми на дневна светлина, може да засенчи и гаджето на Бела от Здрач. Така, сега вече чувствам и как шейкът от WD 40 и смазочно масло Вюрт, започва да раздвижва, клеясалите зъбни колелелца на простичкият механизъм "Правец", помещаващ се по настоящем в главата ми. Готов съм за "фюжън" ... А какво въпрос ли имате... да вие, на първият ред, повторете по-високо ако обичате... Какво е фюжън ли? ...Хмм, ами то фюжънът е сложна работа за обяснение, има го под път и над път, в музиката ( да Джаза е вид музика), изобразителното изкуство, в биреното производство. и тн. В литературата се използва като прилагателно, когато спойката между, да речем двама автори, е толкова добра, че е направо незабележима. Метафорите на единия преливат в литературните алюзии, на другия и така до пълното хармонизиране, на целият творчески процес. В нашият случай обаче подобен род сближаване, неминуемо ще доведе до стойностното ни обезличаване, Все пак мисля, че имаме още доста път за извървяване, докато достигнем до пълният потенциал на истинският ни "авторов глас" . Затова ще опитаме по примера на синкопиността в музиката да създадем хаотичен модел, в който всеки елемент да има своя същност, свой ритъм. Накратко ще се опитаме да сглобим, общ разказ, изявявайки същността си и развивайки историята до момент, в който ще ни бъде трудно да продължим, или решим да спрем. Тогава просто предаваме щафетата на другия и го оставяме да продължи така, както му диктува интуицията . Ще се редуваме последователно, всеки сегмент от историята трябва да може да се прикрепи към предходният и като цяло ще се стремим да изследваме, прилежно и подробно трансформациите, в дълбоките и тъмните дебри на сюжетната линия. Този, който започне историята, ще има правото да я завърши, освен ако изрично не делегира правото си на другият. Ако желаеш можем да започнем от твоят разказ. What sey you? :)
Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Съб Авг 16, 2014 10:31 pm

Re: "Забранена надежда"

С възможност да прозвуча малко банално-Да не ти пука,пък каквото се получи-все ще се напием :D
Пускай твоята идея за съответно новия ''епизод'' и да видим какво ще се получи :)

Мнения: 8

Регистриран на: Вто Окт 01, 2013 12:09 am

Мнение Сря Авг 20, 2014 11:48 pm

Re: "Забранена надежда"

Odin написа:
Ето и друг вариант за начало
Огънят гореше силно и излъчваше топлина,светлина и придаваше малко уют на това забравено от бога място.Безименна пустиня от лъжи,звества и дори...убийства.Вече 20 години тази ''пустиня'' тънеше в забвение...забрава,но тя винаги напомняше за себе си...
Сталкерът стоеше прав срещу огъня и гледаше в тъмнината срещу него-черна празнота,но той знаеше,че там никога не е празно ! Новата животинска ''структура'' напомняше за себе си! Някогашната спокойна гора се бе превърнала в ад на земята и не само тя...
Тя спеше и изглеждаше спокойна предвид всичко ,което се бе случило през последните дни и най-вече загубава...загубата на близките хора.Сталкерът седна на близко до огъня дърво,очевидно претърпяло силна удърна вълна както свойте ''събратя''.Може би една от онези мръсни бомби-силно радио активни , които така промениха ''нашия'' свят.Създавайки и причинявайки мутации в животинските видове и карайки природата да създава странни ''забележителности'' като гъбите растящи по падналите дървета...
Силно казано ''гъби'',приличаха повече на мъхчетата ,носени в полята през пролетните дни-бяха червеникави и имаха навика да предизвикват силно изгаряне по кожата,но също така можеха и да лекуват стомашни болки,стига да знаеше някой как да ги използва !
Той бавно почна да сваля шлемът си,разкопчавайки въздушните филтри ,а след това махайки лицевата част.Очите му стояха затворени.Постави защитната маска от лявата си страна-не се знаеше кога ще му се наложи отново да я ползва и беше свикнал винаги да е на не повече от ръка разтояние.Емисиите бяха зачестили в последно време-тези силно радиационни ветрове,способни да разградят човек до кости за броени часове.Ако нещастникът попаднеше на открито без защитно облекло би се изложил на смъртоносно ниво на радиация.

Вдиша горският въздух някак внимателно, на пресекулки, сякаш му нямаше доверие, а и как би могъл. В свят, в който гайгера се беше превърнал в най-добрият приятел на човека, а смъртта те гледаше през безброй мутирали зеници, нямаше място за излишно доверие. Все пак трябваше да провери, имаше нужда да усети отново дъхавият аромат на влажна дъбрава. Той отвори очите си и в сините му зеници се четеше облекчение. Поне този път съдбата се смили над него и го дари с пъстра палитра от аромати, които помнеше от своето детство. Усмивката пропълзя по напуканите му устни. Тези аромати на ланска шума, на мицел и на борова смола го завихриха в лудешки танц от спомени, за едно преждевременно прекъснато детство, за един отдавна мъртъв свят, пълен с песни и игри. В тъмният гъсталак нещо прошумоля и разкъса воалът на миналото. Сталкерът замръзна и наостри уши. Шумът се повтори и потрети и после пак и отново. Бавни стъпки приближаващи към него от непрогледната бездна. Ледът запълзя по вените и скова ръцете му за части от секундата. После безбройните тренировки и годините натрупан опит поеха пълен контрол над съдбата му. Той бързо залегна и насочи дулото на автоматът си в посоката от която идваха стъпките. После присви устни и изсвири късият сигнал на авлига, с който се обозначаваше за всеки боен другар. Секундите мълчание се разтегнаха в безкрайни еони, сетне от мракът се разнесе друг, ответен сигнал… приятелски. Позна и характерното приглушаване на звука, което се получаваше, когато човек се опита да свирука през противогаз.
-Пътеводна светлина- каза паролата сталкерът и се приготви за ответният отговор.
Последвалата гъста тишина, опъна нервите на разузнавача до краен предел. Цевта на калашникът му продължаваше хищно да следи невидимата си плячка.
-Розова патица. -дойде неуверено откъм дърветата.
-Майка ти е розова патица – отговори сталкерът докато се прикриваше по добре зад един повален дънер.- Излез бавно с вдигнати ръце.
За изумление на настръхналият разузнавач от гората се разнесе рефрен от една добре позната песен…
- Я - солдат, недоношеный ребенок войны.
Я - солдат, мама залечи мои раны.
Я - солдат, солдат забытой богом страны.
Я - герой, скажите мне какого романа.
О, о-о-о.(текст "Солдат"-Пятница)
-Висоцкий? Ти ли си? –попита нeвярващо сталкерът.
-Професоре?-отговори въпросително другият.
След малко, край отслабващият огън, двама мъже в поликомпозитни, камуфлажни, костюми ревяха с пълно гърло и се прегръщаха в неконтрoлируем пристъп на безумна радост, забравили за хилядите опасности дебнещи да впият острите си зъби и нокти в телата им.

Това за напиването ще го запомня и ще те държа лично отговорен за осъществяването му :D Съжалявам за забавянето, надявам се в бъдеще да се справям по-чевръсто с "епизодите". :)
Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Чет Авг 21, 2014 10:40 pm

Re: "Забранена надежда"

Твоето продължение бие повече като епизод от играта ''сталкер'' :D -Не е лошо и ме заинтригува,но моя мироглед върху историята е съвсем ,съвсем друг и ще видим как ще продължи :mrgreen:
Следваща

Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron