"Забранена надежда"

   
   

Различни разкази

Мнения: 8

Регистриран на: Вто Окт 01, 2013 12:09 am

Мнение Пет Авг 22, 2014 1:53 am

Re: "Забранена надежда"

Нека да си поиграем, да си построим една цитадела от думи и после ще си я обзаведем както ни се иска. Ще има централен донжон и тъмно подземие с дракон, стая за мъчение и препариран лос даже. :) :) Надявам се да не изгубиш интерес, на мен ми е изключително забавно. Знам, че ще ни е трудно да доловим точно мислите и емоциите на другия, но с повече практика... не знам може да се получи нещо зашеметяващо. Нека продължим да отгатваме и да напасваме. Да видим, до къде ще ни отведе общото въображение. Впрочем аз мисля да коригирам някои неща в моята половинка, нищо фрапиращо, само няколко козметични промени. Ауу минахме на втоеа страница. :mrgreen:
Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Пет Авг 22, 2014 9:50 am

Re: "Забранена надежда"

Така да е,но ще видя кога ще имам малко повечко време.Работата ме притиска и имам други ''занимавки'' също :roll:

Мнения: 8

Регистриран на: Вто Окт 01, 2013 12:09 am

Мнение Съб Авг 23, 2014 2:58 am

Re: "Забранена надежда"

It can wait.Love is an irresistible desire to be irresistibly desired. The "writing", is desireless, so you have to love it even more. But is it worth to love anything that can not love you back? :)
Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Съб Авг 23, 2014 11:21 pm

Re: "Забранена надежда"

draska4 написа:It can wait.Love is an irresistible desire to be irresistibly desired. The "writing", is desireless, so you have to love it even more. But is it worth to love anything that can not love you back? :)

Living for the emperor,not for the ''writing''-Die for the emperor-not for the ''writing'' :).

Мнения: 68

Регистриран на: Пет Окт 26, 2012 7:50 pm

Мнение Чет Сеп 04, 2014 6:54 am

Re: "Забранена надежда"

Еее тея от True Blood нямат сърца, утрепаха вампира Бил :( за втори път ... тъжно ми е... ще се разрева... ей сега ревнах само да си спомня емутикона как беше :cry: , а така седя си аз и си рева, а на Билчо му се разтече карантийката... гняз и мазна зараза...егати ша са издрайфам докато рева н.з. Кво става банда, как върви писането?

Мнения: 8

Регистриран на: Вто Окт 01, 2013 12:09 am

Мнение Пет Сеп 05, 2014 12:05 am

Re: "Забранена надежда"

Хахаха на Били му направиха sick stick f**k again, and he tyrn into bloody pulp AGAIN. Иначе както виждаш върви. Хайде къш сега не смущавай творческият процес. ;)

Мнения: 68

Регистриран на: Пет Окт 26, 2012 7:50 pm

Мнение Съб Сеп 06, 2014 11:59 am

Re: "Забранена надежда"

Я как ме гони от собственият ми форум... безсрамник :) :D :lol:
Аватар

Мнения: 9

Регистриран на: Нед Авг 10, 2014 12:38 am

Местоположение: Голямото село-София

Мнение Вто Сеп 09, 2014 10:29 am

Re: "Забранена надежда"

Продължение ще има,но в последно време нямам време...дилемата на живота ми :D

Мнения: 8

Регистриран на: Вто Окт 01, 2013 12:09 am

Мнение Вто Ное 11, 2014 6:28 am

Re: "Забранена надежда"

Края ти забрави...
Когато детето спре да мечтае,
когато комета прокоба вещае.
Когато майка рожбата стиска,
когато тълпата животът им иска.

Когато дребните спрат да копаят,
когато и вечните спрат да мечтаят.
Когато грифонът нападне ламята,
когато магия кърви в небесата.

Когато дърветата спрат да шептят,
когато само вопли в простора кантят,
когато бродиш вечно по друма пеша,
когато загърбиш накрая и своята душа.
Спомни си тогава началото...

...и благодаря за рибата.

Мнения: 68

Регистриран на: Пет Окт 26, 2012 7:50 pm

Мнение Пет Яну 30, 2015 5:55 am

Re: "Забранена надежда"

-Ех Висоцки вече те бяхме отписали друже. Колко мина година май от кампанията в Рим?
- Десет месеца и 16 дни Професоре.
- Да…
Приятелите се умълчаха посърнали от напиращите черни спомени. Сетне Професорът продължи.
-Много добри момчета загинаха тогава.-една сълза изтръгнала се от състарените му очи навлажни напуканата му кожа . После погледна тъмнокосият си съратник.- Ти как оцеля от тази касапница.
- Не оцелях старши- започна с мрачен тон Висоцки- оживях вярно но… умрях там с момчетата от взвода... погребах каквото беше останало от тях и после тръгнах към Цитаделата.
-Сигурно ти е било тежко.- погледна го състрадателно Професора- Сам по целия път дотук.
- Да сам.- после сините очи на певеца се оживиха- Старши а знаеш ли дали брат ми…
-Жив е… Ваня е, жив – бързо го прекъсна старшината.
-А сестра ми .
-Кървавата Маша.-усмихна се Професора
-Стига де още ли и викате така. Ех гадове сте вие и това си е. Беше се омазала с кетчуп в столовата когато ни вдигнаха по тревога.
-Аха до ушите чак.
После и двамата се позасмяха.
-Жива е и я повишиха в младши сержант, сега е в станция 4 пази онези откачени чифути от Церн. Комендант на обекта е.
- Ах милата ми сестричка сега вече ще трябва и чест да и отдавам.-Каза замечтано Висоцки.- Нямам търпение да я видя.
- Е значи извади късмет аз точно натам съм тръгнал да видя дъщеря ми.
-Линка при нас ли е вече?
-Аха от както намалиха възрастта за набор. Тя навърши 15г през Февруари и миналият месец завърши подготвителния.
-Да му се невиди старши кога почнаха да взимат деца при сталкерите.- възмути се певеца.
- Е взимат вече. Малката се е метнала на мен.
-Аха толкова щура значи
- Пердаши всички момчета от набора.
- Стига бе онова малко момиченце.. Ех Линка Линка.
-Да. Дай да хапнем малко и да тръгваме до час ще сме стигнали.
-Слушам старши. Казвай какво имаш.
-Че как иска ли питане, боб чорба консерва и сухари.-извади две консерви и подаде едната с театрален жест на другият сталкер, после посочи издутата ми раница- Ами ти?
-Хе…нали си алкохолен експерт а познай - подсмихна се Висоцки докато вадеше две канчета и мистериозна стъклена бутилка от своята мешка, развъртя луксозната винтова капачка напълни канчетата и подаде едното на своя боен другар.
-Майко мила… италианска грапа.- Изгука доволно Професора докато примляскваше.- Жив да си Висотка не вярвах, че някога ще пийна пак такава. От рим ли я мъкнеш.
-Аха и това бебче си има още 5 сестрички. Първата исках да изпия с първото познато лице, което видя. За братчето втората за сестра ми третата и четвъртата да си я пийнем с ротата.-после направи гримаса докато отпиваше от своето канче.- петата и шестата ще си ги къткам за старини.
И двамата се ухилиха като тикви. После Професора изрече с гробовен глас.
-Наздраве Висоцки за падналите побратими.
Двамата пиха и помълчаха малко сетне тъмнокосият певец промълви:
-За здравето на братята и сестрите, които ще поемат стражата след тях- сетне рече твърдо- „Последна светлина братко“
-„Последна светлина братко“- повтори мотото на сталкерите и Професора
После двамата пак пиха. Хапнаха набързо нахлузиха маските и потеглиха. Вървяха ритмично и безшумно през мрачната гора осветявани от нахапаната месечина. След час стигнаха до премръзнала поляна, когато излязоха на нея гайгеровите им гривни замигаха в жълто в средата, на полето стърчеше бетонна шахта. Сталкерите дотичаха до нея и замръзнаха на местата си. Капандурата на шахтата зееше, изкъртена от силен взрив. Двамата включиха фенерите на автоматите си и се надвесиха над тъмният отвор. Вътре на дъното светлината от прожекторите им разкри купища отломки, изкорубена апаратура, изкъртена мазилка … както и още нещо.
-Какво е това- попита с треперещ глас Висоцки.
-Прилича на коренова система- обобщи Професора.
В този момент гривните им се оцветиха в пурпур и завибрираха на ръцете им. Професора се надвеси над шахтата и стъпи на първото стоманено стъпало ръката на неговият другар легна върху рамото му
-Не старши радиацията е убийствена ще умреш още преди да си стъпил на пода.
-Дъщеря ми е долу- извика Професора и изблъска ръката на своя побратим.
-И моята сестра е там- изхлипа Висоцки и го издърпа от отвора като го повали на земята.- Сестра ми е долу - добави и захлипа на гърдите на старшината.
Двамата стояха така и ревяха в маските си а филтрите безуспешно заглушаваха мъката им. Внезапно Професорът се изправи на колене и светлината на прожекторът му затършува из храсталаците наоколо.
-Линка… Алина тя е тука Висотка тука е чувам я. Линаа!!!
И наистина слаб детски глас отвърна на викът му.
-Татко татенце помощ !!!
Двамата се изправиха и затърсиха с френетична настоятелност. Първи я откри Висотски и зарида пак. Професорът изрева с болка и свали маската си.
-Линка детенцето ми детенцето ми-гърчеше се от болка гласът му.
В рацете му беше тялото на дъщеря му, покрито с мехури от радиоактивни изгаряния, но това далеч не беше най- страшното в гледката. Във тялото и се впиваха хищно призрачно бледи корени половината от лицето и сякаш беше слято с кръвожадното растение, а стеблото му потъваше в ледената земя.
- Моля те тате боли много боли.
Висоцки се срина на колене до тях и продължи да хлипа. Беше преживял толкова много болка само за да се върне и да изпие поредната отровна чаша от кошмарът, в който живееха един свят- без надежда.
-Няма мила всичко ще се оправи.- грачеше с грозен глас бащата на момичето.-Обичам те.
Сетне стоманеното острие се впи в тила на момичето.

* * *
Вече се зазоряваше за втори път когато Висоцки замъкна трескавият си приятел в Цитаделата на сталкерите. Бетонните стени на гигантският комплекс ги посрещнаха с мъртвешко безразличие. От безбройните коридори в сърцевината му изплуваха силуетите на други сталкери, които ги посрещнаха. Старшината прекара следващите три дни в противорадиационното крило на военния лазарет, а неговият приятел не се отделяше от него.
На четвъртият ден в лазарета настана небивало оживление. Висоцки се размърда в неудобният стол и понечи да стане когато вратата на болничната стая се отвори с трясък и през нея влетя.
-Маша- извика невярващо сталкерът- МАШКА ТИ СИ ЖИВА.
-Саня- хлипаше сестра му и го целуваше –Саничка ти си жив. Братчето ми милото ми братче.
-Маша но как как е възможно- разтреперано изрече той и зарови пръсти в косите и. Внезапно ръцете му напипаха нещо сухо… корени.
-Стана авария и експерименталният реактор се взриви. Предишният ден учените докараха семена от растение което според тях се хранело с радиация. Опитваха по всякакъв начин да го стимулират но семената си оставаха летаргични. После стана аварията взривът беше ужасен, спомням си как семената се пръснаха навсякъде аз бях вътре в станцията когато това стана. Мехурите се появиха толкова бързо знаех, че ще умра до секунди и тогава го видях растението то бе влезнало в мене усещах го как расте и се развива видях как корените му израстват навсякъде по мен болката беше ужасна паднах на земята и загубих съзнание. Когато се събудих няколко дни по късно корените… те падаха от мен, а в страни до главата ми имаше изсъхнал пурпурен цвят. Сетне събрахме оцелелите, всички които не бяха в залата с реакторът оцеляхме. Нещо повече когато проверихме не открихме никаква остатъчна радиация, в целият комплекс. Тези цветя те ни спасиха всичките само Линка само тя не беше жива намерихме я отвън студена и безжизнена а цветето в нея… беше умряло.
Висоцки обърна взор към приятелят си. В очите на Професора имаше само болка и лудост.

Ето ти цитадела от думи draska4, макар и да е позакъсняла :)
Предишна

Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron