Говорещият с китари – разказ

   
   

Споделете вашите произведения със света и получете мнение за тях, и малко популярност...

Мнения: 162

Регистриран на: Вто Яну 27, 2015 2:32 pm

Местоположение: Велинград

Мнение Нед Фев 15, 2015 3:54 pm

Говорещият с китари – разказ

Още нещичко от мен. Надявам се да има ХЕВИ фенове тук :)

Говорещият с китари –разказ


Луната светеше силно, като прожектор, и караше мокрия път да блести подобно на река. Самотен мотоциклет изскочи иззад завоя и асфалтът доби златисти отблясъци от яркия му фар. Секунди по-късно мощният „Харлей Дейвидсън” профуча покрай табела с надпис „Добре дошли в Пърлтаун”, оставяйки след себе си облак изгорели газове и мирис на прегряло масло. Стигайки до единствения булевард на градчето, намали скоростта и ръмженето на двигателя спадна до басово боботене. Широкоплещест мъж с кожено яке и матовочерна каска внимателно заоглежда още мокрите от дъжда неонови надписи и осветените витрини. Когато стигна до неонов надпис „Денонощен трезор”, плавно спря мотора до бордюра. Бавно слезе от машината и разкачи гумените ластици, с които беше привързана неголяма титанова кутия. После провери дали е добре закрепен калъфът за китара и се запъти към вратата на трезора. Плати на нощния администратор наем на сейф за едно денонощие и влезе в стаята, където имаше различни по големина бронирани касети. Намери тази, за която беше платил, и сложи вътре металната кутия. След като заключи и провери дали е сработила ключалката, той пожела лека смяна на охранителя, излезе навън и отново възседна мощния си звяр.

Харлеят се отлепи от тротоара и плавно пое по пустите улици. След като пресече два квартала, мъжът спря пред ниска дървена постройка със светодиоден надпис „Рок бар при Еди”. На паркинга отпред бяха строени множество мотоциклети и няколко очукани пикапа. Мотористът паркира в края на редицата и тромаво слезе от опръсканата със сребърни капки машина. Развърза и свали обемистия черен калъф, огледа района и с широка крачка влезе в сградата. Вътре свали каската си и изпод нея се показа скулесто високочело лице с прави и тесни като процеп устни. Тъмна, вързана на опашка коса и красиви черни очила завършваха малко неприветливия му вид. Заведението беше претъпкано и задимено. Лееше се бира, а на сцената свиреше някаква рок група и пъстрата тълпа посетители здраво се забавляваше. Отнякъде се появи дебел мъж с карирана риза и тупна новодошлия по рамото с грамадното си ръчище.

- Хей, Маркъс, радвам се да те видя, човече. Притесних се, че няма да дойдеш. – Човекът се усмихна широко и извика: – Ей, чуйте всички, Маркъс е тук. Най-добрият китарист, който някога съм виждал.

Заведението притихна и след миг от всички страни се разнесоха възгласи. Китаристът смутено сви рамене и вдигна за поздрав калъфа на китарата си.

- Ще изкараш ли някое парче, Маркъс – чу се глас от залата.

- Той ще свири по-късно – намеси се дебелият. – Първо ще пием по едно. – Хвана Маркъс за ръкава и го помъкна към бара.

- Е, кажи как я караш, приятел – каза той, след като поръча две уискита.

- Ами, нищо особено… Свиря тук-там. Основно в малки клубове. Нали знаеш, обичам подобни места – отвърна Маркъс. – Такива работи.

- Изкарваш ли достатъчно? – погледна го изпод вежди дебелият, който се казваше Еди и беше собственик на заведението.

- Справям се. – Китаристът бутна настрана чашата си. – Нали знаеш, че не го правя точно за пари.

Еди кимна и плъзна към себе си чашата на Маркъс.

- Ти така и не пропи алкохол. Ще го ударя аз, да не изветрее. – Той се засмя и хвърли смразяващ поглед към няколко момичета от съседната маса, които зяпаха приятеля му с нескрито любопитство.

Двамата мъже поговориха още малко и накрая Маркъс реши да се качи на сцената.

- Време е за шоу – обяви той, свали коженото си яке и остана по тениска.

После отвори калъфа, извади поръчкова китара Fender Stratocaster и тръгна към малката сцена на заведението. Залата утихна и всички погледи се впиха в широкия му гръб. Маркъс се приготви и погледна към публиката с тънка усмивка.

- Да се позабавляваме. – Изсвири кратко виртуозно соло и помещението се изпълни с радостни възгласи. – Днес ще ви говоря с моята китара. Ще ви разкажа приказка за рока и за някои от най-великите музиканти.

Той подкара „Дим над водата” на „Дийп Пърпъл” и дрезгавият глас на китарата обгърна публиката с невидимата си енергия. Маркъс продължи с парчета на „Рейнбоу” и когато набра скорост, хората биха се заклели, че свири самият Ричи Блекмор. После подкара Дио и „Уайтснейк”. Всички се скупчиха пред сцената и зарязали бирите си, се блъскаха, сякаш опитваха да попият всеки тон. Когато продължи с Ингви Малмстийн, зрителите вече бяха в екстаз и се поклащаха в такт с музиката. На сцената човек и китара се бяха слели в едно и заливаха малкия бар с най-обичаните песни на рок музиката и хеви метъла. В един момент някой от тълпата започна да скандира името на Маркъс и скоро и другите започнаха да му пригласят. Китаристът вилнееше като торнадо и въздухът около него трептеше като маранята в летен ден. Той свири дълго, а когато изкара и последното парче за вечерта, хората бяха останали без дъх и в погледите им се четеше обожание. Маркъс слезе от сцената, съпровождан от нестихващи аплодисменти, и бързо се промуши през тълпата до вип сепарето, където го чакаше приятелят му.

- Господи, Маркъс, свириш уникално! Като машина, не, всъщност и машина не би могла така. – Еди го беше прегърнал през рамо и го побутваше да седне на дървената пейка. – Искаш вода с лед, нали?

- Да, моля те, кана вода с много лед.

Минута по-късно му донесоха съд с вода и кубчета лед. Маркъс напълни бирена халба и я изпи на един дъх.

- Така е много по-добре. – Той се усмихна и напълни чашата отново.

- Какво ще правиш сега? – попита Еди.

- Ами ще се прибера в мотела да поспя, а утре ще пътувам. Мисля да отида някъде на запад.

- Ще дойдеш ли отново?

- Ще дойда! Може би догодина. Тук е много хубаво. – Китаристът се изправи и стиснаха ръце за довиждане.

Минута по-късно Маркъс излезе през задния вход, метна се на мотоциклета си и отпраши към мотела, където имаше резервация. След няколко километра стигна до група къщички с паркинг и ограда, която опасваше района. Паркира мотора пред бунгало номер три и отиде да си вземе ключа. Стаята се оказа спретната, имаше голям хладилник, телевизор и климатик.

Маркъс разтовари багажа си и се съблече по бельо. Седна на един стол и внимателно огледа лявата си ръка. Натисна силно с палец сухожилието в долната част на дланта и на предмишницата се отвори капаче. Отдолу се показа голям дисплей. Маркъс огледа графиките на екрана. Днес публиката го беше облъчила мощно с енергията си и системата за рекуперация беше заредила батерията му малко над нормата. Докосна няколко икони на дисплея и се включи на резервно захранване. После бръкна под тениската и с леко прищракване извади металната кутийка на енергийната си клетка. Отиде до хладилника, отвори камерата и остави вътре батерията да се охлажда.

Взе якето си от закачалката, измъкна от джоба му мобилен телефон и се просна на удобното легло. Избра от менюто на смартфона файл с рок балади и пусна тихо музиката. Остана да лежи така, докато слънцето изгря. Когато първите лъчи докоснаха лицето му, Маркъс стана и отиде до хладилника. С привични движения монтира отново основното захранване и после си събра багажа. Щом излезе на паркинга, първо изтри с парцал утринната роса от мотора, след това закачи здраво калъфа с китарата и подкара обратно към обществения трезор, през дремещите квартали и пустеещи улици.

Спря пред сградата и забързано влезе вътре. Когато извади металната кутия от сейфа, в помещението нямаше никой. Отключи я и отвори капака. Вътре, в специално оформено гнездо, лежеше великолепна цигулка „Страдивари”. На тялото й имаше красив надпис на италиански – „На Марко, от Антонио – Кремона 1699 година”. Маркъс прокара бавно пръсти по цигулката, после внимателно затвори и заключи кутията.

След няколко минути MARC – 3B-914 вече беше подкарал мощната си машина и пътуваше към следващия град, където хората чакаха да чуят неговите приказки за рока.
PANZERLIED и един чудовищен LEO( Leopard 2M), внук на Арденският призрак "Кралски тигър". https://www.youtube.com/watch?v=SndPb5XohYM
Аватар

Мега модератор

Мнения: 164

Регистриран на: Чет Окт 25, 2012 4:45 pm

Местоположение: София

Мнение Нед Фев 15, 2015 4:44 pm

Re: Говорещият с китари – разказ

Отново ме печелиш, като читател.
Хареса ми как въвеждаш читателя в атмосферата в началото.
Хареса ми, колко естествено звучат диалозите. (нещо което на мен ме затруднява много)
Хареса ми описанието на музиката в средата, а най-много ми хареса фантастичния елемент в края.
Чета, следователно съм луд.

Мнения: 162

Регистриран на: Вто Яну 27, 2015 2:32 pm

Местоположение: Велинград

Мнение Нед Фев 15, 2015 5:50 pm

Re: Говорещият с китари – разказ

:) Радвам се, че ти хареса и този разказ. Написах го заради влечението ми към "тежката" музика и също цигулката като инструмент. Препратката към Страдивари( Антонио ) не е случайна.Мисля като имам време да направя роботска поредица. Но сега пиша нещо като бойна фантастика с главен герой български офицер и роботите малко ще почакат.
Поздрави. :)
PANZERLIED и един чудовищен LEO( Leopard 2M), внук на Арденският призрак "Кралски тигър". https://www.youtube.com/watch?v=SndPb5XohYM

Назад към Поле за изява

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron