Мнение Нед Авг 06, 2017 3:37 pm

Черен сняг- разказ

:) Здравейте,
Пускам тук една част от разказ. Той може да се определи като постапокалиптичен и ще е част от сборник, който сега подготвям.

Кълбото на планетата плуваше в чернотата под „Пурпурно сияние“. Изглеждаше някак унило и сиво, като мърлява снежна топка. Висеше си там самотно и сякаш се чудеше дали да приеме малката совалка, или да я изгори в атмосферата си. В космическия кораб фигурки в скафандри се суетяха около сребристата машина за изследователски и подсветлинни полети, включваха и изключваха кабели, товареха контейнери.

На мостика на кораба-майка навигатор Тар показваше на капитана и старшите офицери триизмерна холограма.

– След хиперскока минахме покрай Х-4А, която, знаете, е забранена за изследвания и кацане, после влязохме в ниска орбита на Х-3А. Няма никакви емисии, освен няколко примитивни автоматични сонди на Х-4А, които излъчват, но това е едностранна връзка.

Капитан Дар се взираше в холограмата, от която синята му кожа добиваше виолетови оттенъци. Зеленикавите му фасетъчни очи присветваха мътно, а дългата, стегната от командирска диадема бяла коса падаше на безупречни вълни по раменете му. Той помълча известно време и се обърна към офицерите си.

– Прослушайте още веднъж всички честоти и проверете дали няма някой активен военен сателит. Не искам да изпекат совалката, ако влезе в периметъра им.

– Ще проверим – отвърна комуникационният офицер. – Има някаква орбитална станция, но не е въоръжена, а и енергийната й система е в колапс.

– Там има мъртъвци – обади се неочаквано Зое, психобиологът на кораба. – Усещам го. Има и много други неясни пулсации, по-скоро нещо като енергийно ехо, или отпечатък…

Капитанът, който беше прекалено висок дори за ксилос, сведе глава към дребничката и слаба психоложка с жилести, подобни на пипала крайници.

– Ако ще ти помогне, разрешавам да вземеш пси-скенер в совалката – каза грубо той.

Зое не се засегна. Капитаните, както и навигаторите, бяха по-особена каста в расата ксилос. Живееха в автономен анклав и бяха обучени да потискат чувствата си заради характера на работата си. Слабости като любов и омраза, така характерни за останалите индивиди, само биха им пречили. Ако навигаторът допуснеше грешка, щяха да свършат като ефектна анихилация в някое астероидно поле или звезда. Поради тези особености капитан Дар беше чувствителен и дружелюбен колкото средно голям метеорит.

Психоложката пъхна невропръста си в един конектор и нареди да натоварят на совалката пси-скенер, батерии и разни дреболии. Не беше сигурна колко време ще останат на планетата и искаше да се запаси с всичко необходимо. Очертаваше се интересна и може би опасна мисия, затова в изследователската група щеше да се включи и Гар Т, старши офицер по сигурността и експерт следотърсач. А долу, на повърхността, имаше какво да се търси.

Капитанът продължаваше с инструкциите си, този път към Гар Т, който щеше води екипа:

– … И без излишни рискове. Само огледайте, направете записи и вземете проби а-Q-а от няколко места. Най-добре да е в кристална форма. Тя ще ни разкаже много.

– Мисля да приберем някои артефакти. Освен това тук, на орбита, има много интересен телескоп. Може да го натоварим в хангара на совалката. Има място – отвърна офицерът.

Капитан Дар се съгласи и махна с ръка, за да покаже, че са свободни. С това предварителният инструктаж приключи и всички се разотидоха, за да продължат с подготовката за кацане на това непознато и злокобно място. Зое тръгна с Гар Т да проверят как върви товаренето на оборудването. Това щеше да я разсее и да тушира нервността й и преди полета. Непроницаемостта и унилият вид на планетата малко я плашеха и я изпълваха с несигурност; нея, ветерана от множество мисии.

Стигнаха до складовия офис и се включиха в системата, за да прегледат списъка с товарите.



Приятно четене тук : https://vaderstories.wordpress.com/
PANZERLIED и един чудовищен LEO( Leopard 2M), внук на Арденският призрак "Кралски тигър". https://www.youtube.com/watch?v=SndPb5XohYM